Подправки и билки в саксия

5. Джоджен

Джодженът се отличава с приятната си миризма и слабо парлив вкус. В кулинарията се използват предимно пресни или изсущени листа. Те са отлична подправка на салати и супи,  месни и зеленчукови ястия, особено фасул.

Джодженът е отлично средство за успокоение на чревните спазми, като тонизира червата и спомага за нормалното храносмилане. 



Засаждане:
Джодженът се отглежда чрез засаждане на части от коренищата през есента или през пролетта във фитарии на разстояния 30/20 см. На едно и също място джодженът остава 3 години, след което се налага подновяване на насаждението на ново място.









6. Мента

Ментата е род многогодишни тревисти растения от семейство Устноцветни и е разпространена основно в северния умерен пояс. Тя е силно ароматично растение, познато и използвано още от древността. Разпространява се по вегатативен път, чрез ластуни, тъй като не образува семена. От растението се използват листата, които се берат се в началото на цъфтежа (юли-август) и се сушат се на сянка или в сушилня при до 30° С.

Засаждане: Засаждането става през есента или пролетта – засаждат се ластуни с дължина 10- 15 см., на дълбочина 5 см. и на разстояние един от друг 30-ина см. Растенията трябва да се полеят обилно.






7. Магданоз

Магданозът е двугодишно тревисто растение, което се използва от хората повече от 2000 години. 

Листата и корените на магданоза намират широко приложение като подправка и гарнитура към много ястия. Те съдържат калиеви, калциеви, натриеви, фосфорни и железни соли. В листата на магданоза се съдържат до 150 мг % витамин С и провитамин А. 

Коренът на магданоза прилича на вретено, забито дълбоко в почвата, ала се вади лесно.Съдържа етерични масла, витамини, калциеви съединения, слуз, захари, соли на желязото, фосфора и още много полезни вещества. Може да се изкоренява през всички сезони и да се използва, както в прясно, така и в изсушено състояние. 


Засаждане: Засаждането става в средата на пролетта (за употреба през лятото) или в средата на лятото (за употреба през есента и зимата). Преди засаждането семената се накисват за една нощ и се разпръскват нарядко.



8. Розмарин

Розмаринът е многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни листа. 

Като подправка се използва за марината, ястия от риба, дивеч, агнешко месо, за подправка на ориз, домашен хляб, ястия от риба, дивеч, агнешко месо и др. Той подтиска миризмата на по-нежните подправки / естрагон, магданоз, босилек / и за това не бива да се поставя в ястия с тях.
Като билка се използва за укрепване на имунната система, подобрява тонуса и ободрява, подобрява храносмилането, стимулира жлъчната секреция.

Засаждане:
Размножава се през пролетта и лятото чрез резници като се отрязва връх с дължина 10-15 см, оставя се да пусне коренче и се засажда.






9. Целина

Ароматната подправка намира широко приложение в националната ни кухня. Използва се за подправка на зеленчукови супи,  на маринати, ястия от месо, без нея не минава телешкото варено,  диетични храни, консерви и др. Добре се комбинира с майорана, чеснов лук, мащерка, лук. Заема голяма част от продуктите за туршии.


Корените на растението, които се вадят през септември - декември, които не се сушат, а се съхраняват във влажен пясък. Берат се и листата по време на цъфтежа на растението. Понякога се употребяват и семената.

Размножаване: Чрез разсад.






10. Мащерка

Мащерката е род от около 350 вида ароматни многогодишни тревисти растения и малки храсти от семейство Устноцветни. Обикновената мащерка е широко използвана зелена подправка, идваща от Средиземноморието - за нея са най-подходящи добре отводнените почви и слънчевите места. В кулинарията растението се използва за подправяне на меса, супи и яхнии.

Засаждане: Засажда се чрез семена в средата на пролетта, в плитки редици на разстояние 30-ина см. една от друга. Когато разсадът захване, намалете разстоянието между редиците на 15-ина см.
 







11. Салвия

Тя е популярен полухраст (височина 30 - 60 см.), който се отглежда като декоративно растение, но заради силния си аромат се отглежда и като подправка. Цъфти през юни и юли, с дребни, виолетови цветове, разположени в съцветия във формата на клас. Листата на градинския чай са вечнозелени, продълговати и покрити с мъх. От тях се разнася и ароматът на растението.

Салвията отива на всякакви тлъсти меса — свинско, агнешко, патица, но и на дивеч, кайма, риба, сирена, зеленчукови салати и супи, ястия с яйца, гъби, грах, боб и леща, с нея се правят вкусни бисквити, хляб, сандвичи. Слага се малко, защото силният й аромат може да убие всеки друг.

Салвията е лековита билка с разнообразно приложение. С нея се третират рани, дъвче се за здрава уста и свеж дъх, срещу обилно потене, като кръвоспиращо и противовъзпалително средство, помага за храносмилането и някои болежки на храносмилателния тракт и горните дихателни пътища, повлиява кърмата на родилките и много други.

След като салвията прецъфти, тя трябва да се ореже до 1/3 от височината си, за да продължи да расте комппактно.

Салвията предпочита горещи и слънчеви места, с умерено суха, добре отцеждаща се почва, в която да има варовик (в диво състояние расте по каменисти склонове, в масиви от хвойна).

Размножаване:     Размножаването става чрез резници в началото на лятото.