Кълнове – живата храна

Кълновете съдържат голямо количество желязо, което участва в образуването на хемоглобина, а чрез него се пренася кислорода. Снабдяват ни с богато количество жизнена енергия и хранителни вещества. Те са нискокалорична храна, която се смила лесно и.ускорява обмяната на веществата. Също така спомагат за изхвърляне на токсините и свободните радикали от организма. Диетата, богата на кълнове, пресни плодове и зеленчуци, е най-полезна за организма. Ако страдате от преумора, синузит или язва – хлорофилът, който се съдържа в житните кълнове например може да помогне изключително много в борбата с тези болести. Добре действат и на тези, които имат проблеми с храносмилането – кълновете облекчават натоварването върху храносмилателната система почти с 90 процента.

Начин на приготвяне:

Поставяме няколко супени лъжици семена за покълване (продават се в санитарните и в специализирани магазини) в буркан и ги заливаме с чиста вода. По време на престоя си във водата семената поемат необходимото количество вода. Ако не разполагате с филтър абсорбиращ хлора и химическите препарати, използвайте изворна вода, не газирана и леко обработена с минерали в стъклени бутилки. Количеството на семената е съобразно вашите нужди и размерите на буркана. Например 4-5 супени лъжици люцерна произвеждат достатъчно количество кълнове, за да напълнят един двулитров буркан за 5-6 дни. Житото, което не променя твърде обема си и се консумира по-бързо, се нуждае от много по-малко място.

Поставете във вода със стайна температура семена на различни растения.

А ето и някои данни за времето на престоя във вода:
 

• семена нуждаещи се от продължителен престой във вода (12-24 ч.) - зелена соя, фасул, нахут;
• семена нуждаещи се от средно продължителен престой във вода (10-12 ч.) – жито, сминдух, леща;
• семена нуждаещи се от кратък престой във вода (4 ч.) - олющен слънчоглед, люцерна, сусам.

След престоя във вода семената набъбват и омекват. Бурканът трябва да бъде покрит с тензух, прикрепен с ластик. Водата, в която семената са били накиснати, се излива. Изплакваме ги обилно със студена чешмяна вода, но не много студена. Ако житото е било поставено в чиста вода, то чешмяната вода е подходяща за изплакване. Оставяме зърното да покълва. Бурканът е наклонен под 45 градуса, така че водата да се отцежда. Зърното трябва да бъде разпределено по стените на буркана, без да се натрупва върху тензуха. При това положение водата може да се прецежда и семената да се проветряват. Бурканът трябва да се покрие с памучна кърпа, защото семето трябва да се предпазва от светлината, като че ли е в земята.

Изплаква се средно два пъти на ден.

Изплакването се прави с цел да се отстранят метаболичните отпадъци и семето да се поддържа влажно. То се осъществява най-лесно, когато семената се поставят в буркан.

Семената могат да покълват и в торби от найлонов тензух, като изплакваме два пъти дневно, а торбичката оставаме да виси над умивалника. Тази техника е идеална за къмпинг, когато се движим пеш с раница на гърба (семената покълват докато вървите) и за пътешествия по море.
 

Ленени зрънца срещу всички болести
Ленените кълнове помагат на много органи и системи на организма да работят безотказно. Заради уникалната си слуз те са ефикасен очистител на целия стомашно-чревен тракт: ускоряват храносмилането и регулират работата на червата, като при това действието им може да бъде двояко. Усилвайки перисталтиката на червата и размеквайки фекалиите, ленените кълнове препятстват появата на запек. Но при диария те всмукват излишната течност, поглъщат токсичните вещества и нормализират работата на стомашночревния тракт.

Още едно достойнство на този забележителен продукт – голямо количество калций. По тази причина ленените кълнове се препоръчват на бременните жени, на децата в периода на интензивен растеж, при лечението на костномускулни травми.

Ленените кълнове са отлично средство за профилактика на атеросклерозата и лечение на сърдечносъдовите заболявания, благодарение на високото съдържание на натурални мазнини (ленено масло). Те защитават тъканите на сърдечния мускул, запазват еластичността на стените на кръвоносните съдове, подобряват състоянието при артериална хипертония, намаляват нивото на холестерола. Най-добре е ленените кълнове да се употребяват преди ядене, сутрин или през деня, по 15-20 г. Трябва старателно да се дъвчат, защото полезното масло се намира вътре в малките семенца.
 

Бобови кълнове
Тези “живи зърна” са най-богатият източник на витамините А, С, В1, В3, биотин В6, а също и на микроелементи – желязо, силиций, бор. Ако искате да забравите за простудите, включете в храната си бобови кълнове. Благодарение на съдържанието на натурални белтъчини, бобовите кълнове повишават имунитета на организма. Те имат захаропонижаващо, пикочогонно и противомикробно действие. Испанският грах (наричат го още “нахут”) е особено полезен за тези, които имат проблеми с наднорменото тегло. В кълновете има малко калории, а много витамини.

 

Пшеница – най-много лечебни свойства

Житото е „знаменосец” на покълналите семена. То може да се консумира след 2-4 дневно покълване, когато кълновете му са едва няколко милиметра високи. Тези семена са с приятен сладък вкус, а здравословното им значение е изключително.

Тя съдържа почти целия набор от микроелементи и витамини (особено витамин Е). Но трябва да се има предвид, че вълшебното им действие се проявява само при редовно използване. Сред краткосрочните резултати може да се посочи подобряването на външния вид на косата и кожата. При продължителното използване но пшенични кълнове настъпва цялостно очистване на организма.
Те се използват и за очистване на червата. Трябва да отбележим, че витамин Е проявява най-добрите си качества, намирайки се в така наречената течна среда. Затова от покълналите пшенични семена се правят салати, подправени с олио.

Кълнове от леща

Лещата е годна за консумация след 3-4 дневно покълване, когато пониците достигат 1-2 см височина. Има приятен вкус и е богата на протеини.

Истинско богатство за жените в менопауза, защото стимулират образуването на женски хормони. Протеините и желязото, които съдържат, помагат при лесна уморяемост и при анемия. Снабдяват организма с голямо количество каротин, от който се синтезира витамин В. В кълновете от леща има и витамин РР, който подпомага клетъчните процеси.

Соеви кълнове – в източните култури отдавна са оценени здравословните им качества. Те са много нискокалорични, подсилват имунната система и се борят срещу стреса. Богати са на мазнини, протеини, минерали (предимно калций и желязо) и витамини (А, С, В1 и В2).

Грахови кълнове – съдържат витамини от групата В, белтъчини и аминокиселини. Благодарение на голямото количество целулоза в тях, понижават нивото на холестерол и предпазват от сърдечносъдови заболявания. Повишават тонуса и зареждат организма с енергия.






 

Слънчогледови кълнове

Слънчогледовото семе пуска кълнове най-лесно. Без люспи той може незабавно да се консумира, след кратък престой във вода.

Богати са на протеини, аминокиселини и минерали – калций, желязо, магнезий, фосфор, цинк и други.Забавят процесите на стареене в организма, предпазват от чернодробни и сърдечносъдови заболявания.

Кълнове от люцерна

Тя е царицата на вкусните, хрупкави салати! Покълва много лесно, след като сме я оставили 4-5 дена на тъмно. Кълновете й се нуждаят от ежедневна хигиенна баня след четвъртия ден от поставянето във вода (виж 3.2.), тогава те са достигнали височина 3-4 см и ги изнасяме на светло, за да произвеждат хлорофил. След двудневен престой на светлина, те са готови за ядене.

Съдържат голямо количество витамини (А, С, D, Е, К и от групата В), минерали (калций, фосфор, магнезий, мед, желязо и др.), протеини и фибри. Идеални са за салати.