Как да си направим хляб с хмел или квас

За да направим истински домашен хляб първо трябва да си приготвим кваса, който замества маята. Най-лесно и бързо се завъжда квас от хмел. Използват се хмелните шишарки, които в моя случай са сухи.



Накисват се във вода и се сваряват на чай. Обаче чая трябва да бъде доста концентриран и силен. Затова съотношението трябва да бъде например: една купичка сух хмел, към една купичка вода. 



Този хмелен чай има горчив вкус. Може да се съхранява в хладилника и при необходимост от него да си подновявате кваса.\



С хмелния чай и пшенично брашно се забърква каша, по-гъста от боза, като за палачинки. (екпериментите ми показаха, че по-рядко тесто втасва по-бавно и нестабилно). Може да се добави и щипка захар, но не е задължително. (захарта повишава ферментацията) Съда в който забъркавате този квас е добре да не бъде метален и лъжицата също. Аз забърквам с дървена пръчица в порцеланов или пластмасов съд.




Този, току що забъркан квас с хмел има специфична миризма напомняща леко на бира.



След това този съд се оставя в стаята, далеч от силни топлинни източници. Най-добра температура за завъждането на кваса е 17 - 22 градуса. Ако е по-хладно процеса се забавя, ако е по-горещо рискуваме да не се завъдят бактериите и гъбичките. Съда не трябва да бъде покрит плътно с капак или капачка, за да има достъп на въздух и да се изпарява CO2.
На втория ден се забелязват миниатурни балончета на дъното (най-добре се виждат в стъклен буркан). Добре е да се разбърка.



На третия ден сутринта квасът ни вече е почти шупнал.





Добавяме му още ново брашно и вода до получаването на същата гъстота (като за палачинки). След 4 - 8 часа кваса отново е шупнал и от него вече може да замесим хляб.





Обикновенно започвам да замесвам раноследобяд около 14-15 ч. Тестото втасва, премесвайки го 2 пъти и към 18ч. го слагам да се пече за 30 - 40мин.

Ето как правя самия хляб:

В моя хляб слагам
- около 250 мл. квас
- добавям още чиста вода, според това колко голям хляб ми трябва
- едно яйце ( не е задължително)
- пресято брашно, колкото поеме
- и малко сол (правя го леко по-безсолен)





Замесва се нормално твърдо тесто.




И го слагам, за един час да втасва направо с дъската във фурната на 40 - 45 градуса.



После го премесвам отново и пак за час във фурната да втасва.






След това се премесва отново.





Прорязва се отгоре, за да може да се сцепи и вдига по лесно хляба. И вече го слагам в набрашнена тавичка (олио не слагам никъде) и отново във фурната на 45 - 50 градуса за още около час.





Най-интензивното втасване е след втория час и половина. Но за да втаса хляба добре му трябват от 3 до 3,5 часа. След това, само се усилва фурната на 200*. След 30 - 40 мин. хляба е готов.





Следващите снимки са други хлебчета, които сме правили с хмелен квас:





За да имаме квас за следващо месене трябва да си оставим около 50 мл. от кваса и да го поддържаме всеки ден с вода и брашно. След като вече имаме готов жив квас, няма нужда да се поддържа с хмелен чай, а може и с обикновенна вода.
Когато кваса се поднови няколко пъти с вода, той добива един много приятен аромат на леко свежо кисело мляко. Ако престои няколко дена без подновяване, тогава започва да киселее.
Но хляба никога не ми е ставал горчив или кисел.
Поради това, че постоянно се добавя брашно и вода, количеството постоянно се увеличава и трябва да изхвърляте част от кваса преди да го подновите или да правите хляб, за да намалее. Другия начин е да започна със съвсем минимално количество брашно и вода, като за няколко дни количеството се увеличава до необходимото, без да изхвърлям квас.



Има още един начин да съхранявате квас, само че в сухо състояние. Забърквате твърдо тесто с концентрирана хмелна вода и правите малки бисквитки, които сушите бавно, като сухарки. Така си правите суха мая, от която може да си направите квас и хляб.



Искам да ви обърна внимание на нещо, което е важно и може често да ви съсипва труда. Причина, кваса и хляба ви да не втасват може да е чешмяната вода. Когато е хлорирана, хлора прави точно това, да убива бактерии и гъбички, които точно в този случай вие култивирате. Доста съм се чудел, защо без видима причина тестото и кваса не се надига, докато не прочетох тази статия........ http://cci-varna.narod.ru/voda/voda_i_hlorirane/....... и косите ми просто настръхнаха. От тогава за квас, за тесто и за пиене използвам само изворна вода (даже не от магазина).



Дори и да се обърка нещо и да не се надигне хляба той е вкусен за ядене. Първоначално не знаех, че с хмела трябва да се направи квас и с кваса - хляб. И забърках с хмелената вода направо едно мини хлебче. Не се надигна изобщо, остана плътно, като павенце. Мислех да го изхвърлям, ама като замириса на хубаво и си го хапнахме докато беше топло.



Квасния хляб, вкусово се различава от купения хляб. Той няма толкова рязък аромат, но определено е много вкусен, с невероятна коричка, плътен и засища много повече. Хубаво е да не се яде горещ. Явно в съвременната мая има някой подобрители и овкусители, които повишават аромата на купения хляб и като мирис се има различия от квасния.



Съхранявам го върху голяма дървена дъска покрит с кърпа, във фурната.



А когато се направи от женска ръка изглежда така:



Каквото и да пиша, колкото и добре да опиша технологията на правене на този хляб, най-полезен ще ви бъде вашия личен опит, докато опитвате. Важно е да не се отказвате лесно. Този квас си е жив организъм, които иска своите специфични условия за развитие. И тънкоста е именно в това, да съумеете да ги подсигурите, за да имате винаги добър квас.

Дано съм ви бил полезен!

Източник: whitepigeonbg.blogspot.com